Главните козове: Върховният Жрец или Иерофаитът

Наричан още Духовен Баща, а по-често Папа. Изглежда е бил наричан и Абат като в този случай Висшата Жрица е наричана Игуменка или Майка Игуменка, но и двете названия са условни. Отличителните белези на фигурите са папски и в този случай Висшата Жрица е и може да бъде единствено Църквата, с която Папата и духовниците са обвързани чрез духовния ритуал на посвещението. Аз обаче смятам, че в своята първоначална форма картата не представя римския епископ. Той носи тройната корона и седи между две колони, но те не са онези от Храма, пазен от Висшата Жрица.

В лявата си ръка държи скиптър, завършващ с тройния кръст, а дясната му ръка е направила добре познатия църковен знак, наречен знак за посвещение, разграничаващ видимата и скритата част на доктрината. В тази връзка се забелязва, че Висшата Жрица не нрави никакъв знак. В нозете му има два кръстосани ключа, а двама църковни служители в стихари са коленичили пред него. Обикновено го наричат Папа, като израз на институцията, която той символизира. Той е управляващата сила на външната религия, така както Висшата Жрица е преобладаващия разум при езотеричната сила. Правилните значения на тази карта са претърпяли злочестите намеси на почти всички ръце.

Гранд Ориент правилно изтъква, че Жрецът владее ключовете на общодостъпната ортодоксална доктрина и външната страна от живота, която води към доктрината. Той със сигурност не е господарят на окултната наука, както предлага друг автор.
Той е по-скоро summa totius theologiae - най-висшият богослов, ако можем да го изразим по този тромав начин. Освен това той символизира всички неща, които са праведни и свещени откъм видимата сграна. Като такъв той е проводник на Божията милост, принадлежаща на света на институцията, която е различна от тази на Природата. Той е и водачът в избавлението на човешката раса. Той е главата на
духовенството в признатата йерархия, която е отражение на друга, по-висша йерархия.

Може да се случи и така, че свещеникът да забрани значението на своята символична позиция и да действа така, сякаш в него се съдържа всичко, което символът му означава или излага на показ. Той не е, както е било смятано, философия - освен от теологична гледна точка; той не е вдъхновение и не е религия, въпреки че е начин за нейното изразяване.